АНА И ВИКТОР ПОПОВИ - В СВЕТОВНИЯ ТОП 10 НА СВАТБЕНИТЕ ВИДЕОГРАФИ.

Сега ще ви разкажем за двойка, която покорява световните класации, снимайки сватбени видеа. 

Ана и Виктор Попови са единствените българи, достигнали Първо място в класацията на Световната организация за сватбена видеография, а от 2014 г. не са излизали от топ 10 в света.

За някои хора сватбата е отживелица, на за други винаги ще бъде най-специалния ден в живота им. За да бъде запомнен този специален ден Ана и Виктор заснемат всеки трепетен момент от него - всеки танц, всяка усмивка и сълзите от щастие.

“За седемнадесет години през нас са минали хиляди сватби. Винаги обясняваме на младоженците, че тяхната любов е ясна, те се обичат, целуват, прегръщат се, но много по-интересно за самия филм е да се покаже тяхната любов, обич и привързаност през погледа на близките им хора. През погледа на майката, сълзите на бабата, приятелките, които ги виждат и се радват.”

“Това е жестоко изпитание, защото става дума за едно реалити, ама истинско. Ти си десет часа или дванадесет в абсолютен стрес и не можеш да пропуснеш момента. Това не е реклама или игрално кино - този път не стана и ще направим още пет дубъла. Няма дубли.”

Виктор и Ана разказват, че най-напеченият момент за тях бил, когато в един ден екипът им трябвало да снима седемнадесет сватби. Но въпреки трудностите, красивите и емоционални моменти на хората, които снимат, изместват всяка тревога.

“- Коя е най-мащабната сватба, която сте снимали някога?

- Може би около петстотин човека е била най-многолюдната ни сватба и в един момент булката реши да поднесе изненада за нейния съпруг и изненадата беше сто каба гайди, т.е. изведнъж на това място се появиха още сто и станаха шестотин човека. Това беше много вълнуващ момент, хем мащабен, хем вълнуващ и младоженецът, който беше солиден мъж, той не издържа, той се разплака.”

Когато се заснема сватбата на много богати или известни личности предварителната подготовка е голяма. Подписват се дълги и подробни договори, в които най-често се говори за конфиденциалност. 

“За всичките тези години аз няма да забравя един случай, единственият в който аз преправях цялата сватба. Двукамерно снимане, прекрасна сватба, българо-английска, но се оказа, че булката не си харесва единия профил и тя дойде, и заедно с мен в монтажната, на всяко място, където тя завърташе глава, това се режеше, без значение дали е прекъсната реч или младоженецът я гледа, нямаше никакво значение. Всичко орязахме, така че тя да си се хареса. Филмът се осакати, но тя беше доволна.”

И докато целият свят все още се вълнува от приказната сватба на Хари и Меган, оказва се, че много хора също искат да се женят по кралски.

“Миналата неделя имахме подобна сватба, при която двойка с три дечица, три момченца, родителите работят в областта на изкуството, младоженецът се появи абсолютно облечен като принц Уилям, заедно с трите им синове, в същите униформи, облечени. Смаяха всички. Бяха невероятна атракция и може да се каже, че имахме подобна царска сватба.”

Вече седемнадесет години животът на двамата е посветен на сватбената видеография. От 2014 г. Досега, Ана и Виктор са в топ 10 на най-престижната световна организация за сватбена видеография WEVA, в която членуват 3400 професионалисти. През февруари миналата година /2017/, Ана и Виктор застават на Първото място. Те са единствените българи, постигали такъв успех.

“Вече година е нещо няма колеги, които да имат повече харесвани клипове от нас, което нас ни ласкае много. Много важно е това, че срещаш някакво разбиране от хора, които са от най-различни националности, защото единия те гледа от Мексико, другия те гледа от Испания, третия, от Русия, много е богата палитрата. Това е чудесно място за сверяване на часовника, за това да видиш колегите, кой какви търсения има.”

Освен, че работят заедно, Ана и Виктор са семейство.

Ана и Виктор вярват, че са създатели на ново художествено направление във филмовото изкуство - Семейното кино и нов жанр в документалното кино - Художествен сватбен филм.

“Това не е просто да отидеш, да снимаш и се прибираш, то може да бъде и така, но когато решиш да се отнесеш към него като към истинско изкуство, като към това да предадеш красивото, да разкриеш едни взаимоотношения в една художествена форма, а не като една наблюдателна камера, тогава вече предизвикателствата стават съвсем други.”